Библиография




Година на издаване


Изчисти

Библиографски записи
Емоционалната лексика в общуването на студентите (обръщения, изразяващи нежност). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 403-405.
За някои аспекти в лексикосемантичната организация на оценъчните прилагателни. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 21-28.
Лексеми с признакова семантика в семантичното поле ред / хаос. – Съпоставително езикознание, 2003, № 1, с. 78-81.
Лексико-семантические группы прилагательных для обозначения красоты в болгарском и русском языках. Диссерт. Москва, 1992. 203 с.
Лексико-семантичната група на прилагателните за красота в българския език (компонентен анализ). – Български език, 1989, № 3, с. 227-232.
Лексико-семантични групи, характеризиращи психическите и физическите свойства на човека. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 82 с.
Някои проблеми при изследването на семантични полета. – Год. ИЧС, VІ, 1989, с. 105-113.
Прилагателните, обозначаващи умствените способности на човека в български език. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 10-33.
Производни на прилагателните хубав и красив, намиращи се в центъра на семантичното поле за красота. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 106-109.
Семантическое поле прилагательных красоты в болгарском языке. – В: Актуальные проблемы преподавания языка в иностранной аудитории. Москва, 1988, с. 67-77.
Семантична съчетаемост на прилагателните за интелект (с оценъчна лексика). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 312-316.
Семантични отношения на прилагателните за интелектуални способности. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 61-65.
Семантичното поле за обозначаване на звуковете (комуникативни особености). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 79-81.
Семантичното поле радост – тъга в разговорната реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 43-50.
Фразеологизми антропономинанти в българския език: Системно-семантичен аспект. София, „Галик”, 2007. 120 с.
Фразеологизмы – антропономинанты как отражение ценностной картины мира. – В: Россия и Запад: диалог культур. Вып. 13, ч. 1. Москва, 2006, с. 204-212.
Фразеологизмы, обозначающие интеллектуальные свойства человека в болгарском и русском языках. (Семантический и лингвокультурологический аспекты). – Вестник Московского университета. Сер. 19. Лингвистика и межкультурная коммуникация, 2006, № 1, с. 172-184.
Устойчивые сравнения с компонентом-зоонимом для характеристики человека. – Studia Slavica Ac. Sc. Hung., 2005, Vol. 50, № 3-4, s. 401-408.
Синтактична структура на процесуалните фразеологизми със семантика ‘психо-физическо състояние и мисловна дейност на лица’. – Acta Univ. Szegediensis, ХХVІІ, 2007, pp. 67-72.